Винарски комплекс „Седем поколения“
Ще ви отведем в едно райско кътче, намиращо се само на тридесетина километра от град Русе. Винарна „Седем поколения“ е създадена с много любов и старание от Любен Рабчев и неговата съпруга Джо.
Но, може би е по-добре, преди да ви разкажем за винарната да отделим няколко думи и за основателя. Любен Рабчев емигрира на млади години в САЩ. Успява да избяга от Народната република при четвъртия си опит, скрит в тавана на тоалетната на пътнически влак. С много трудолюбие, всеотдайност и находчивост успява да изгради успешен бизнес. След промените започва да се прибира все по често у нас, докато един ден не попада на мястото на днешната винарна. Гледката го пленява и в същия момент вижда бъдещето си тук. Живота си е описал в автобиографичната книга „От Калифорния до Стълпище“. Книгата е много интересна и се чете на един дъх, а също е и доста полезно четиво. За себе си открих много житейски уроци в нея.
Първото нещо, което ще ви остави без дъх след като се настаните е гледката, която се разкрива от всяка една стая. Особено по залез. Слънцето бавно се спуска над Дунав и цветовете наоколо добиват тези любими на фотографите топли нюанси. Пред вас се редуват, лозята, нивите със засято жито, други, току що изорани ниви и естествено величествената река. В този миг почти никой не отронва и дума. Всички погледи са насочени в една посока и сякаш всеки преживява мига сам за себе си.
И все пак най-важното в една изба са естествено вината. И тук няма да останете разочаровани. Вината на избата са произведени от сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Кюве и Розе и стареещи в дъбови бъчви. Носители са на немалко медали от редица престижни световно-признати конкурси.
И тъй като изисканото вино се нуждае от качествена храна, домакините са се постарали и в това отношение. Използват се само пресни продукти, голяма част от които произведени на място.
Ако времето позволява, вземете си маса на терасата. Какво по-романтично от чаша първокласно вино на фона на залязващото над Дунав слънце. И ако отнякъде едва доловимо чуете:
It’s good to touch the green, green grass of home
Yes, they’ll all come to meet me, arms reaching, smiling sweetly
It’s good to touch the green, green grass of home.
Не се учудвайте, тази песен на Том Джонс е една от любимите на домакина и може би и тя има мъничка заслуга, че седите на тази тераса с чаша прекрасно вино и съзерцавате залеза.
