Свищов
Ще ви разкажа за моят роден град – Свищов. Един от най-големите търговски и културни центрове в България през XIX и първата половина на XX век. Известен е като град на дарителите и на стоте първи неща. Днес градът е незаслужено подминаван от туристите, а наистина има какво да се види. Свищов дължи славата си предимно на възхода на търговията от края на османското владичество и след това до края на Втората световна война. За богатите свищовлии било въпрос на чест и престиж да дарят значителни суми за изграждане на църкви, училища и други значими каузи. Така се появили първото в България читалище, известната Стопанска академия и Търговската гимназия.
В личен план мога да кажа, че тук съм изживял най-щастливите мигове от детството си, та чак до студентските години.
Но нека ви запозная с някои интересни
Исторически факти свързани с град Свищов
В околностите на днешния град по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основано от император Веспасиан. Тук се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). Археологическите разкопки днес са достъпни за посещение, като има и музейна експозиция.
След това градът преминава в ръцете на готите, като за кратко по времето на Теодорик Велики е основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват тук през 483 г. сл. Хр.
Свищов е опожаряван на два пъти от Руснаците при изтеглянето им в руско-турските войни, но се възражда. Възхода на града настъпва с въвеждането на парното корабоплаване по река Дунав. Малко известен факт е, че румънският град Александрия е основан от бежанци – свищовлии след Руско-турската война от 1828 – 1829 г.
Може би най-известният факт за града е, че тук на 15 юни 1877 г. руската армия преминава Дунав и Свищов става и първият освободен български град.
Тук през 1853 г. е основано Тайното общество от Г. С. Раковски. В устава му е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.
Забележителности:
В Свищов ще откриете доста интересни места, които да посетите. Сред тях са множество църкви и манастири сред които шедьовърът на Кольо Фичето – Съборната църква „Света Троица“, парковете „Калето“ и „Паметниците“, градския часовник, няколко музея, паметници на бележити свищовлии, Търговската гимназия, Читалището и стопанската академия и не на последно място, така наречените „Виенски“ къщи.
Църкви и манастири:
- „Св. Димитрий Солунски“ е най-старият запазен храм в града. Намира се в парк „Калето“, в подножието на едноименната крепост. Смята се, че е построен XV-XVI век.
- Метох „Св. Св. Петър и Павел“ – построен 1644 г. Тук са гробовете на Свети Дамаскин Габровски, обесен от турците през 1771 г., и на дарителите Еленка и Кирил Д. Аврамови и Димитър А. Ценов. В килиите на метоха е живял Неофит Хилендарски Бозвелията в периода 1813-1836 г. Метоха се намира в близост до Търговската гимназия.
- „Свето Преображение Господне“ е построен 1836 г. Известен е с особено красивия си иконостас. когато Цар Борис ІІІ посещава храма е толкова впечатлен, че споделя, че това е „втората църква след тази в рилския манастир, която с класическата си резба и високохудожествен иконостас е наистина една голяма рядкост у нас“. Забележителни са и дванайсете ковани икони дело на Куюмджи Стоян.
- Църквата „Света Троица“ е един от шедьоврите на Кольо Фичето. Строежът продължава 30 месеца, а храмът е осветен на 15 септември 1867 г. Камбаните на храма са дар от руския император Александър ІІ. Иконостаса е направен от майстор Антон Пешов Марангосчи, изработил и иконостасите на „Света Неделя“ в София, както и на друг свищовски храм – „Св. св. Кирил и Методий“. На иконостаса има 73 икони дело на Николай Павлович. Той работи над тях цяло десетилетие и всички те са платени от доброволни дарители. След земетресението от 1977 г. храмът пострада доста и дълги години бе затворен, но сега е възстановен напълно и отворен за посещения.
- Манастир „Св. Богородица“ се намира извън града в посока на с. Царевец. Тук са се събирали съзаклятниците, чакащи четата на Филип Тотю, за да се присъединят към нея. Смята се, че Васил Левски също се е укривал тук при посещенията си в района. По време на Освободителната война манастира се е използвал за военен лазарет и в него е работил Н. И. Пирогов.
- Църквата „Св. Пророк Илия“ изгаря при пожара причинен от русите в 1810 г., но е възстановена през 1835 г. Църквата дълги години е запустяла и е възобновена наскоро. Уникална е със своята акустика, постигната чрез вграждане в стените на храма на глинени гърнета и тръбички, които предизвикват неповторим резонанс.
- Храмът „Св. Св. Кирил и Методий“ е построен през 1872-1874 г. в двора на Ангел Балабанов. Той завещал и 1000 австрийски жълтици за построяване на църквата. Останалите средства били досъбрани също от дарения на свищовци. Храмът е изграден от майстор Генчо Кънев-Големия, построил също и Априловската гимназия и църквата „Св. Богородица“ в Габрово. За съжаление днес храмът е в окаян вид.
