Шеф Павел Павлов, един българин в света на висшата кулинария

Шеф Павел Павлов

Днес ще ви запознаем с едно младо и усмихнато момче, което с любов и трудолюбие сбъдва мечтите си. Неговата история може да служи за пример и вдъхновение на много млади българи и особено на тези, отдадени на кулинарното изкуство.

Разкажи ни за себе си. Как започна да се занимаваш с кулинария? Какви училища и школи си завършил?

Първо завърших техникума по обществено хранене в Банкя. Но аз съм и израстнал в този бизнес. Баща ми е много добър сервитьор, работил е в Шератон, в Германия, печелил е и състезания. Неговото желание беше да го наследя в сервитьорството, но аз виждах повече възможности за развитие и импровизация в кулинарията. Може би решаващ се оказа и факта, че стажът при завършването си карах в Грандхотел София при Шеф Цветелина Йорданова, където наистина се запалих по готварството. Имах огромно желание да започна работа там, но се оказа, че единствената свободна позиция е за мияч. В крайна сметка, за ужас на баща ми приех работата, вместо да стана сервитьор на Златни Пясъци. За щастие престоя ми в миялното беше само около три месеца. След това ме взеха в студена кухня и имах шанса да работя в страхотен колектив. Накрая се озовах в сладкарството, където мисля, че намерих призванието си.
Междувременно бях един от първите записали се в Кулинарна Академия HRC, която по това време се намираше в Добрич, като първият ми стаж беше в един италиански ресторант в Холандия.

Така ли започна твоят път зад граница?

След втората година ме изпратиха на стаж в един много добър ресторант в Калифорния – Solbar, който получи една звезда Michelin точно в деня в който пристигнах. Ресторанта се намираше в един много малък курорт, състоящ се от около 80 къщички, посещаван обаче от много богати и известни хора. Сред тях и много холивудски звезди. Това е мястото, на което съм бил подложен на най-голям стрес, но същевременно видях и как една кухня може да бъде организирана на най-високо ниво. Готвехме за 110 човека и всичко се правеше на момента. В последния месец бях номиниран за служител на месеца в кухнята. Поканиха ме на вечеря с мениджърите и собствениците на ресторанта. Имаха желание да ме задържат, но ваденето на работна виза тогава беше трудно и доста скъпо.

А как попадна в Норвегия и по-точно в Ставангер?

Търсех своя път за развитие. По това време в България на кулинарното изкуство и на добрата храна не се отделяше необходимото внимание. Сега, когато си идвам с удоволствие забелязвам, че всеки път нещата Павел Павлов 1стават все по-добре. Отидох в Норвегия, защото там живее сестра ми. Първоначално попаднах в ресторант, предлагащ местна кухня, но нивото на фона на предишната ми работа беше много по-ниско и това не ме задоволяваше. Вече си бях взел билет за България, когато в едно списание видях реклама на един ресторант Tango, който се оказа съвсем наблизо и предлагаше изискана гурме кухня. Беше точно това, което исках да правя. Интересно беше, че единствения въпрос, който ми зададоха беше дали имам диплома, но никой не прояви интерес да я види. Казаха ми направо да дойда пробно за петък, събота и неделя и ще преценят дали ще ме вземат. В края на работния ден в неделя, очаквах да чуя “присъдата си”, но се оказа, че докато съм привършвал със задачите, главният готвач си е отишъл. Казаха ми да дойда пак в понеделник, за да говоря с него. Междувременно полетът ми за България беше в четвъртък и аз не знаех въобще какво ме очаква. В крайна сметка се оказа, че всички са много доволни от мен, харесват ме и ме искат в екипа си, но няма никакво свободно място. Това се случваше в дните преди Коледа. Шефът ми каза да дойда отново януари и със сигурност ще измисли нещо.

Напред»

Този сайт използва бисквитки. Повече информация

Настройките на "бисквитките" в този уебсайт са настроени така, че да ви дадат най-добрата възможност за сърфиране. Ако продължавате да използвате този уебсайт, без да променяте настройките на "бисквитките", или ако кликнете върху "Приемам" по-долу, вие се съгласявате с това.

Затвори