Прованс ми е мечта отдавна и няма по-щур и бърз вариант да стигнеш мечтата си, освен в непринуден разговор с приятелка (в случая Екатерина Лашова) да възникне спонтанната и щура идея и да тръгнем просто ей така на арт фестивал и то не къде да е, в онова приказното каменно селце в планината във Франция, което познавах само от снимките и във facebook. И така нашето пътуване започна с полет до Бергамо, пътуване с автобус до Милано и влак до Генуа.  Последва 600 километрово приключение по средиземноморското крайбрежие, завършило в планините на Южна Франция.

Пон дьо Монвер

В сърцето на Национален парк Шевен (Cévennes) в департамента Лозер в Южна Франция се намира приказното каменно селце Пон дьо Монвер. Селцето има гъсто застроен център и околни леко отдалечени махали. Надморска височина е 870 метра и е изцяло изградено от гранит, включително и покривите. Селото носи името на моста, който е прекрачил бързо течаща Tarn – тук близо до нейния извор. Мостът се охранява от отбранителна кула на селото, сега с по-симпатичната функция на часовникова кула. Под часовника е бакалията на местния месар с най-вкусните домашни салами и пастети, в околността.

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН предприема странно пътешествие на магаре из Франция. Само със спален чувал и най-необходими вещи натоварени на гърба на магарицата Модестин шотландеца прави планинската обиколка – 230 км за 12 дни, по-известна като „маршрута на Стивънсън“. Книгата „Пътуване с магаре в Шевен“, публикувана през 1879 г., и досега е сред настолните четива на много любители на планинския туризъм, а най- големите фенове преповтарят маршрута, част от които е сезонен маршрут на овчари и техните стада.
Освен рай за къмпингарите околността завладява с приказното зелено, прекрасните водопади и кристално чистата природа. Ако не сте любители на палатките има няколко малки хотелчета в които може да отседнете. Разбира се направете резервация предварително. В местните кръчми е добре да се озовете например за обяд между 12 и 13.30, защото има голяма вероятност готвеното за деня да свърши. Това си има и положителна страна, винаги похапвате прясна храна. Патешко, свинско и гаспачо са сред местните деликатеси. А за вечеря опитайте разкошния топъл хляб от местната пекарна, вземете си козе сирене и бутилка вино от бакалията и се насладете на спокойствието.

На фестивал като на фестивал

Две асоциации на артисти френска и италианска организират ежегодния фестивал на изкуствата тук. Завиждам им за добрата организация и огромното количество хора доброволци от селото и околията, които отварят вратите на домовете си и приютяват „артизаните“ – така наричат местните художниците, керамиците, ковачите, шивачите и производителите на домашни и био продукти които участват. Тази година около 60 бяха ателиетата и работилниците отбелязани на картата на феста. За втори път във фестивала има българско участия. Като истинска фея от приказките щанда на Екатерина Лашова грабна сърцата на публиката. Жребия и отреди приказна стара къща с вълшебно огнище, украсено с диви треви и равнец в което приказките разказани в керамика сякаш оживяха. Ключета, точки и дантели разказваха истории от Прованс.

Call Now Button

Този сайт използва бисквитки. Повече информация

Настройките на "бисквитките" в този уебсайт са настроени така, че да ви дадат най-добрата възможност за сърфиране. Ако продължавате да използвате този уебсайт, без да променяте настройките на "бисквитките", или ако кликнете върху "Приемам" по-долу, вие се съгласявате с това.

Затвори