Свищов

Ще ви разкажа за моят роден град – Свищов. Един от най-големите търговски и културни центрове в България през XIX и първата половина на XX век. Известен е като град на дарителите и на стоте първи неща. Днес градът е незаслужено подминаван от туристите, а наистина има какво да се види. Свищов дължи славата си предимно на  възхода на търговията от края на османското владичество и след това до края на Втората световна война. За богатите свищовлии било въпрос на чест и престиж да дарят значителни суми за изграждане на църкви, училища и други значими каузи. Така се появили първото в България читалище, известната Стопанска академия и Търговската гимназия.

В личен план мога да кажа, че тук съм изживял най-щастливите мигове от детството си, та чак до студентските години.

Но нека ви запозная с някои интересни

Исторически факти свързани с град Свищов

В околностите на днешния град по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основано от император Веспасиан. Тук се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). Археологическите разкопки днес са достъпни за посещение, като има и музейна експозиция.

След това градът преминава в ръцете на готите, като за кратко по времето на Теодорик Велики е основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват тук през 483 г. сл. Хр.

Свищов е опожаряван на два пъти от Руснаците при изтеглянето им в руско-турските войни, но се възражда. Възхода на града настъпва с въвеждането на парното корабоплаване по река Дунав. Малко известен факт е, че румънският град Александрия е основан от бежанци – свищовлии след Руско-турската война от 1828 – 1829 г.

Може би най-известният факт за града е, че тук на 15 юни 1877 г. руската армия преминава Дунав и Свищов става и първият освободен български град.

Тук през 1853 г. е основано Тайното общество от Г. С. Раковски. В устава му е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята – бяло, зелено и червено.

Забележителности:

В Свищов ще откриете доста интересни места, които да посетите. Сред тях са множество църкви и манастири сред които шедьовърът на Кольо Фичето – Съборната църква „Света Троица“, парковете „Калето“ и „Паметниците“, градския часовник, няколко музея, паметници на бележити свищовлии, Търговската гимназия, Читалището и стопанската академия и не на последно място, така наречените „Виенски“ къщи.

Църкви и манастири:

• „Св. Димитрий Солунски“ е най-старият запазен храм в града. Намира се в парк „Калето“, в подножието на едноименната крепост. Смята се, че е построен XV-XVI век.
• Метох „Св. Св. Петър и Павел“ – построен 1644 г. Тук са гробовете на Свети Дамаскин Габровски, обесен от турците през 1771 г., и на дарителите Еленка и Кирил Д. Аврамови и Димитър А. Ценов. В килиите на метоха е живял Неофит Хилендарски Бозвелията в периода 1813-1836 г. Метоха се намира в близост до Търговската гимназия.
• „Свето Преображение Господне“ е построен 1836 г. Известен е с особено красивия си иконостас. когато Цар Борис ІІІ посещава храма е толкова впечатлен, че споделя, че това е „втората църква след тази в рилския манастир, която с класическата си резба и високохудожествен иконостас е наистина една голяма рядкост у нас“. Забележителни са и дванайсете ковани икони дело на Куюмджи Стоян.
• Църквата „Света Троица“ е един от шедьоврите на Кольо Фичето. Строежът продължава 30 месеца, а храмът е осветен на 15 септември 1867 г. Камбаните на храма са дар от руския император Александър ІІ. Иконостаса е направен от майстор Антон Пешов Марангосчи, изработил и иконостасите на „Света Неделя“ в София, както и на друг свищовски храм – „Св. св. Кирил и Методий“. На иконостаса има 73 икони дело на Николай Павлович. Той работи над тях цяло десетилетие и всички те са платени от доброволни дарители. След земетресението от 1977 г. храмът пострада доста и дълги години бе затворен, но сега е възстановен напълно и отворен за посещения.
• Манастир „Св. Богородица“ се намира извън града в посока на с. Царевец. Тук са се събирали съзаклятниците, чакащи четата на Филип Тотю, за да се присъединят към нея. Смята се, че Васил Левски също се е укривал тук при посещенията си в района. По време на Освободителната война манастира се е използвал за военен лазарет и в него е работил Н. И. Пирогов.
• Църквата „Св. Пророк Илия“ изгаря при пожара причинен от русите в 1810 г., но е възстановена през 1835 г. Църквата дълги години е запустяла и е възобновена наскоро. Уникална е със своята акустика, постигната чрез вграждане в стените на храма на глинени гърнета и тръбички, които предизвикват неповторим резонанс.
• Храмът „Св. Св. Кирил и Методий“ е построен през 1872-1874 г. в двора на Ангел Балабанов. Той завещал и 1000 австрийски жълтици за построяване на църквата. Останалите средства били досъбрани също от дарения на свищовци. Храмът е изграден от майстор Генчо Кънев-Големия, построил също и Априловската гимназия и църквата „Св. Богородица“ в Габрово. За съжаление днес храмът е в окаян вид.

Напред»

Музеи и туристически обекти:

• Античен град Нове и парк Паметниците – намират се в съседство на около 5 км. от центъра на града в източна посока. След като се разходите сред руините на древния град, може да продължите разходката си из красивия парк. Той построен на мястото, където руснаците са прекосили Дунав при освобождаването на града. Паркът е осеян с паметници и от там идва и името му. Можете да се разходите по красивите полянки и дори по самия бряг на голямата река. Можете да разгледате и експозицията „Преминаване на руските войски – 1877 г.“ Изложени са фотоси, графики и репродукции на картини от руски художници, проследяващи обявяването, подготовката и хода на войната до подписването на Санстефанския мирен договор.
• Парк Калето – любимо място за отмора и приятна почивка на свищовлии още от времето след освобождението. Построен е на хълм около едноименната крепост, от която е запазена незначителна част. Особено красиви гледки към града и реката се разкриват при залез слънце.
• Музеят на Алеко Константинов е устроен през 1926 г. в къщата, където писателят е живял със своите родители. Тук ще откриете много лични вещи на Алеко, сред които пианото, на което са свирили неговите сестри и бюрото му,  а също така различни български и чуждестранни издания с неговото творчество. Тук е и сърцето на писателя изложено в стъкленица, с дупката от куршума, който прекъсва живота му. След като разгледате експозицията, можете да поседнете сред прохладата на двора и да се насладите на красива гледка на част от града и река Дунав.
• Съвсем наблизо е Етнографският музей. Той се помещава в Сладкаровата къща, построена през 1800 г. по образец на къщите в Арбанаси.
• Археологическият музей се помещава в къщата на Димитър Начович. Построена е в първата половина на XIX век. На 30 януари 1856 г. в нея Димитър Начович, заедно с няколко други видни свищовлии поставят началото на Първото българско читалище.
• Музей “Градски бит и култура в края на XIX и началото на XX век” – Изложени са не само вещи с практическо предназначение, но и образци на изкуството.
• Светиниколско училище – Създадено е през 1846 г. от известния възрожденец Христаки Павлович, с помощта на местната общност и дарители. Това е една от двете запазени до наши дни училищни сгради, построени през първата половина на XIX в. (другата е „Даскаловница“ в град Елена). Днес тук се помещава музейна експозиция и се провеждат множество събития и изложби.
• Часовниковата кула е построена през 1763 г. Намира се в самия център на града, височината и е 23 метра. Оригиналната каменна постройка е надстроена с дървена част, а в края на 19 век е поставен нов часовников механизъм.

Архитектурни паметници:

• Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – основано на 30 януари 1856 година в Свищов по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович. През 1904 година Кирил Д. Аврамов дарява на свищовската община цялото си материално състояние, оценено на 200 000 златни лева за построяване на сграда за театър и читалище.
• Търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ е първото професионално училище в България. Началото е поставено с Княжески указ № 79/5 юли 1885 г., с който се утвърждава “Устав за откриването на Търговска Гимназия”. Основна роля изиграва и желанието на Димитър Хадживасилев да дари средства, които да се използват за построяването и поддържането на училищна сграда в родния град на неговите родители. През зимата на 1891 година се обявява конкурс за изработването на архитектурен проект спечелен от австрийския архитект Паул Бранк, който представя бъдещата сграда на Търговската гимназия като умален модел на сградата на Виенския държавен университет. Сградата е завършена декември 1895 година. Издържана е в стила на късния барок и рококо.
• Стопанска Академия „Димитър Апостолов Ценов“ – „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“. С тези думи Димитър Ценов завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа и недвижими имоти за построяване и поддържане на Висше търговско училище. Той е авторитетна личност в цяла Европа. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ.
• Виенските къщи на Свищов ни завладяват със своята красота и богата орнаментална окраса. Те и до ден днешен си остават най-красивите сгради в града.

«Назад

Напред»

Бележити българи родени или свързани с град Свищов

 В Свищов са родени редица известни българи като:

• Алеко Константинов
• художника Александър Божинов
• политиците Григор Начович, Димитър Станчов, Иван Попов, Киряк Цанков и Драган Цанков
• генерал Иван Пашинов – осъществил първия пробив на отбраната на Одринската крепост при падането на Одрин през 1913 г.
• Илия Бръчков – прототип на Младия Бръчков от „Немили недраги“ на Вазов, първи инженер на свободна България
• поета и революционер Николай Катранов, прототип на Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието“
• художника Николай Павлович
• авторът на музиката и текста на химна „Мила Родино“ Цветан Радославов

Диря в историята на града са оставили:

• Владимир Димитров – Майстора – преподавал в Търговската гимназия
• Ламар – завършва Търговската гимназия
• Петър Дънов  – завършва американско методистко училище в града

 Стоте първи неща

Ето и някои от най-интересните неща, с които свищовлии се гордеят, че са първи:

• 1651 г. – В Рим е издадена първата печатна книга на новобългарски от Филип Станиславов роден в с. Ореш, край Свищов
• 1812 г. – направено е първото крупно дарение за просветни нужди от свищовеца Филип Сакеларевич – търговец във Виена
• 1815 г. – създадено е първото българско светско училище – „Божествено Свето Преображение“ от учителя Емануил Васкидович
• 1831 г. – учителят Христаки Павлович открива първото българско класно училище
• 1833 г. – издаден е първият учебник по аритметика в България от Христаки Павлович
• 1835 г. – издадена е първата българска детска енциклопедия „Славянобългарское детеводство“ от Неофит Бозвели и Емануил Васкидович
• 1835 г. – първото помагало за малките ученици „Чистописание“ – издадено от Емануил Васкидович и Георги Владикин
• 1836 г. – Христаки Павлович издава „Перва болгарска граматика“
• 1844 г. – излиза от печат първата история на България – „Царственик “ съставен от Христаки Павлович
• 1856 г.- 30 януари е основано Първо българско читалище от Александър Шишманов, Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчев
• 1856 г. – първа печатарска машина – доставена от Драган Цанков
• 1857 г. – първа българска комедия „Ловченският владика“ от Теодосий Икономов, роден в Свищов
• 1857 г. – Димитър Шишманов написва първата революционна драма „Добрият син“
• 1860 г. – първа парна мелница
• 1867 г. – учредено е първото дружество по корабоплаване в България от търговеца Никола Станчов, който е и първият българин притежател на параход
• 1868 г. – основан е първият български певчески хор от Янко Мустаков
• 1869 г. – първо женско дружество „Съгласие“
• 1870 г. – първа професионална декорация на българска сцена с автор Николай Павлович, първият български битов художник, аранжор на музейни експозиции и театрален сценограф
• 1871 г. – първа пиеса, написана за жени „Добродетел и злоба“, от Димитър Шишманов
• 1873 г. – създадено е първото частно търговско училище на Димитър Шишманов
• 1873 г. – Първо ученическо дружество „Плод“
• 1877 г. – 27 юни Свищов е първият свободен град от турско владичество
• 1877 – 78 г. въведено е първото гражданско управление в България
• Създадена е първата българска пощенска кантора
• 1878 г. – първото концертно турне на хор в България – във В. Търново за откриване на Великото народно събрание
• 1881 г. – първата в България детска градина е учредена от Никола Живков
• 1883 г. – в града е учредено първото в България професионално учителско дружество
• 1883 – 84 г. – основана първата търговска гимназия с дарение на Димитър Хадживасилев
• 1888 г. – 7 октомври – учредява се първото дружество на икономическа основа в България „Промишленост“
• 1895 г. – Алеко Константинов е инициатор на организирания туризъм у нас.
• 1895 г. – Емануил Иванов /р. на 30. 01. 1857 г. в Свищов/ е първият български професор по математика и физика
• 1911 г. – на сцената на Оперната дружба в София е изнесена първата завършена българска опера „Камен и Цена “ с автор свищовеца Иван Д. Иванов

Използвани са материали от книгата „СВИЩОВ културно-исторически забележителности“ на Радко Радков и Пети Доневски

«Назад