Гложенският манастир

Гложенският манастир, разположен в живописната природа на Стара планина, е един от най-впечатляващите и мистични духовни центрове в България. Създаден през XIII век, манастирът носи със себе си дълга и интригуваща история, която привлича както поклонници, така и любители на историята и природата. За разлика от повечето манастири по нашите земи той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околните хълмове със стръмни и отвесни скали.

Исторически факти:

Произход и основаване:

Според писмено непотвърдено сказание манастирът е основан в началото на XIII век от Киевския княз Георги Глож, който е преследван от татарите и с благословията на Иван Асен Втори става благородник от Второто българско царство. Друга легенда твърди, че Княз Глож е построил манастир, наречен „Преображение”, в подножието на скалата, но един ден сградата сама започва да се руши. В същото време иконата на св. Георги, която князът е донесъл от Киев изчезва. Местен козар я намира върху скалата и я връща на мястото и, но на следващата нощ тя отново изчезва и се появява на същото място. Тогава решават, че това е волята на Св. Георги и там трябва да бъде построен манастир, в чест на светеца. Дълго време двата манастира са свързани помежду си посредством тунел в скалите, който е затрупан през 20-те години на миналия век от естествени свлачища, предизвикани от двете земетресения. Този тунел многократно служи за бягство на Васил Левски от турците, когато той се укрива в пределите на светата обител.

Разцвет и упадък:

След падането на Второто българско царство под османска власт манастирът е преживял упадък, а многобройните нападения и ограбвания почти го довели до унищожение. Въпреки това, сградата и църквата не са били разрушени. Според написаното в стари ръкописи, манастирските имоти са били отнети и манастирът изпаднал в голяма нищета. През XVI и XVII век в него, за да го поддържат остават само няколко монаси, препитаващи се от подаяния.

Възраждане:

През 19-ти век с възраждането на българската нация, манастирът отново започва да играе важна роля в духовния живот на страната. Тогава са построени новите сгради и църквата „Свети Георги“. Манастирът отново се сдобива със земи, дарени от родолюбиви българи. Монасите се увеличават и манастирът става духовно средище и притегателен център за богомолците, недоволни от гръцкото духовенство и радетели за богослужение на български език. В края на XVIII и началото на XIX век манастирът има широки връзки из цяла България и дори в Румъния и Русия, както личи от неговите кондики.

След освобождението:

Две земетресения, през 1904 и 1913 г. нанасят сериозни щети на манастира. След първото, през 1908 г. игуменът Дионисий успява да възстанови килиите и изгражда от камък тунела пред църквата, който дотогава е бил дървен. През 1913 г. падат отломки от скалата, върху която се крепи северната стена на църквата, вследствие на което тя и южната стена се срутват частично. През 1929 г. започва строеж на нова църква, която е осветена през 1931 година. Манастирската кула, устояла на земетресенията, също както старата църква е разрушена с цел разширяване на манастирския двор.

Иконостас и стенописи:

От най-стария иконостас на църквата са запазени само царските двери и огромен кръст от темплото с разпятието. Следващият иконостас на старата църква, с бронзирана резба, е вероятно от началото на XVII век. Средната и горната част от него са почти запазени и приспособени в новата църква, заедно с царските двери и разпятието.

Туристическа информация:

Как да стигнете:

Манастирът се намира се на около 100 километра от София. Най-удобният начин за пътуване е с кола, като трябва да имате предвид, че пътят от с. Малък извор до манастира е тесен и не много добре поддържан.

Работно време:

Манастирът е отворен за посетители целогодишно, но е добре да се провери предварително работното време, особено през зимните месеци.

Настаняване:

В подножието на манастира има няколко къщи за гости и малки хотели, където можете да се настаните. Резервирането на стая предварително е препоръчително, особено през уикендите и празниците.

Заключение:

Гложенският манастир не е само архитектурно чудо, но и живо свидетелство за богатата история на България. Съчетанието на духовност, история и природна красота го прави идеално място за посещение. Независимо дали сте поклонник, историк или просто любител на красивата природа, Гложенският манастир предлага нещо уникално за всеки.