Потопете се в кухнята на Hell’s Kitchen
Приготвянето на храна отдавна не е запазена територия за домакини. Издигайки го на съвършено различно ниво, кулинарното състезание за професионални готвачи Hell’s Kitchen превръща прозаичния процес в част от културния живот като изкуството, модата, музиката и киното.
Като кръстена в гурме вярата след посещение на ресторанта Les Terrasse с две звезди Мишлен (намира се в Uriage-les-Bains във Франция), не мога да не оценя ресторанта Hell’s Kitchen, където на 27 февруари от 21 часа стартира едноименното предаване. Идеята вечер двата отбора да изпълняват реални поръчки в превърнато от снимачна площадка изискано място с отворена кухня и добра вентилационна система е повече от блестяща. И за предпочитане пред алтернативата да зяпате телевизора в очакване половинката ви да забърка нещо на печката. Само не мислете, че съм някой сноб, който е в състояние да хукне към студиото на Нова Броудкастинг Груп в Нови хан, за да опита блюдо от рода на „Куче в търсене на злато“ (бели трюфели върху айпад, на екрана на който четириноги издирват редките ароматни гъби). Харесвам не просто безупречната храна, а екстраординарно вкусната, която ме кара да изпитвам радост от живота. Като поднесената в ресторанта Hell’s Kitchen по време на представянето му пред журналисти.
Спомняйки си за калмарите с леща Белуга,
кокосово мляко и къри и гъбеното рагу с миди Сен Жак, лично проконтролирани от шеф Виктор Ангелов, красноречието ми свършва, заместено от емоции, а вкусовите ми рецептори завибрират. Само заради агнешкото в билкови трохи, полента с маскарпоне и ратуй може да идвате тук отново и отново. Очевидно е, че водещият на шоуто има какво да предложи на взискателната столична (и не само) публика.
Хляб и зрелища
В безпощадния пъкъл, какъвто е Hell’s Kitchen, няма място за слабаци и профани. Тук мекушавостта е недопустимо смирение, а малката грешка – вече поражение. Причината? Това е война: от 18 участници – червени и сини, мъже и жени, най-добрият може да е само един. Триковете и коварството са също толкова добре приети, колкото опитът и майсторството им на готвачи. Разрешени са и всякакви кухненски принадлежности, включително и брадвичка за месо, за ликвидиране на преградите по пътя към върха на славата. Независимо от кулинарната си ориентация и съзерцанието на шедьоври форматът е съревнование на характери и амбиции, отличаващо се с нажежаване на страстите, драматизация на сюжета и военна дисциплина. Да победи може само този, който преодолее пресинга, поставянето на ръба на възможностите и рeпликите от рода на „Сега ще ви покажа“ – любими похвати на шеф Виктор Ангелов за изпитване на нервите на подопечните в екстремни условия. Може да умеете да въртите черпака, но готвенето е не само творческа лаборатория, кулинарна интуиция и простота в съвършенството, а решаване на организационни въпроси, поемане на отговорност и ръководство на екипа. Затова наградата е щедра – 100 хиляди лева и договор с ресторанта на водещия.
Дяволът от адовата кухня
Спомняте ли си гастрономичната комедия „Повелителят на кунята“ (Burt), където един от персонажите обяснява класацията на оценките в наръчника Мишлен. Цитирам по памет: „Ако имаш една звезда, си като Люк Скайуокър от „Междузвезни войни“. Ако са две – си като Оби-Уан Кеноби. Ако са три – си като учителя джедай Йода“. В разбиранията на продуцента на Hell’s Kitchen Нико Тупарев шеф Виктор Ангелов е… Зевс, не приемащ откази лидер, чието мнение е единствено правилното. Аз обаче го възприемам по-скоро като дявол, облечен в бяла кулинарна куртка, вместо в Prada. Неблагочестивият му гняв предизвиква трепет, подтикващ малките „дяволи“ в кухнята едновременно да го ненавиждат и боготворят. За зрелищния спектакъл със световно име и български размах, който завеждащият казана, пардон, шефът от телевизора, изнася, трябва задължително да си резервирате места в ресторанта Hell’s Kitchen. Само гледайте да не са в близост до кухнята. Експресивният маниер на поведение на шеф Виктор Ангелов не бива да ви притеснява. Той е само стил на мениджмънта. Работата е в енергията му за петима, отношението към гостите и неотразимата харизма на изкусител (диети ли!), които могат да ви „попарят“ като при бланширане на домати, и то преди да се доберете бързо-бързо до собствената кухня и вдъхновени от видяното да почнете да творите. Например бине суфле с крем маскарпоне и малиново кули. Е, поне може да опитате.
