Барселона
Потегляме към Барселона в един от най-мразовитите зимни дни в края на февруари. Температурите в София са около минус 15, но за сметка на това пък благодарение на сполетялата ме пневмония и високата температура съм в пълен контраст със зъзнещите около мен. Следствие на това, предстоящата екскурзия ми изглеждаше като тежко изпитание и честно казано всякакъв оптимизъм за предстоящото пътуване ме бе напуснал. Въпреки всичко потегляме и след тричасов полет се озоваваме на летище Ел Прат в Барселона. Кацаме по тъмно и от въздуха не успяхме да видим нещо съществено от града. Оказа се, че сме допуснали грешка, запазвайки си специализиран превоз предлаган от авиокомпанията, с която летяхме. Излиза доста по-скъпо от такситата, а се оказа и, че това е най-малкият проблем. Дълго след като всички пътници си бяха тръгнали по живо, по здраво ние и още няколко „грешници“ останахме да чакаме шофьора. Когато най-накрая се появи, се оказа, че част от хората в списъка му липсват. Накрая ги откри, но това ни струваше общо взето около два часа висене на терминала. Оказа се обаче, че всичко лошо в този град е вече зад гърба ни (поне докато не се наложи да ползваме същия превоз на връщане към летището). Веднага след напускане на терминала, топлият повей на вятъра отвън промени настроението ни на 180 градуса.
-
Саграда Фамилия
В края на краищата се озоваваме в хотела, който се оказва в близост до Саграда Фамилия. Естествено нямаме никакво търпение да усетим атмосферата на града и веднага след настаняването изхвърчаме обратно навън. Насочваме се естествено към величествената катедрала. Първото, което ни впечатлява са широките и чисти булеварди, задължителните велоалеи, често затворени между строени в колони огромни палми. Сградите около тях са коя от коя по-красиви, обикновено със заоблени ъгли и меки форми. Колкото повече ходим по улиците, усещането за лекота и еуфория се засилват. След около 15 минути пред нас се открива силуета на катедралата. Трудно е човек да си представи мащаба на това архитектурно чудо ако не го види на живо. Десет етажните сгради наоколо, започнаха да ми изглеждат като лилипутите скупчени около Гъливер. Веднага решаваме, че обиколката ни из забележителностите на Барселона, задължително ще започне от тук.
На другия ден веднага след семплата закуска в хотела, потегляме към „Саградата“. Диана крачи бодро пред мен. Обхваната от еуфорията на града почти тича, а аз се влача след нея и от време на време посядам, за да си поема въздух. Когато пристигаме, пред чудото на Гауди вече се вие дълга опашка. На път съм да се откажа, но Диана бодряшки ме подканва да седна на един парапет и се нарежда за билети. Оказва се, че опашката се движи доста бързо и след около двадесетина минути успяваме да влезнем. Колкото повече се потапяме в атмосферата на храма, толкова повече се удивляваме на гениалността на този велик архитект. Никога не съм вярвал, че в сграда с такива мащаби е възможно всяко детайлче да е пипнато до съвършенство. Прекрачваме през огромната порта и влизаме в сърцето на катедралата. Сякаш се озоваваме в приказен свят, където нищо не е истинско. През огромните витражи, светлината навлиза в най-различни нюанси. На фона на огромното вътрешно пространство, множеството хора изглеждат като мравки. Естествено не пропускаме да се качим и на кулите на катедралата. Тази атракция се заплаща допълнително и с билета получавате и час, в който можете да се качите. Самото качване става с асансьор, а връщането надолу пеш, като по пътя преминавате през различните кули. Определено си заслужаваше, най-малко заради гледката от птичи поглед към града.
-
Парк Гюел
Време е да продължим до следващата забележителност. Решаваме да го направим с туристическите автобуси обикалящи забележителностите на града. През зимата те обикалят града по две линии, синя и червена, а лятото се пуска и още една – зелена. С картата за няколко дни получаваме и талони за отстъпки за различни музеи и забележителности в града, а също и за някои магазини и заведения. Хората, чакащи автобуса се нареждат чинно по реда на пристигането си и обичайните при нас боричкания за взимане на място липсват.
Бях гледал доста снимки с творчеството на Гауди и честно казано ми се виждаше доста кичозно и претруфено. Когато обаче се докоснах на живо до него установих, че просто няма как да си в лошо настроение около неговите творения. Това в най-голяма степен важи за Парк Гюел.
Паркът е проектиран по поръчка на местния индустриалец Еузеби Гюел. Първоначалната идея била за изграждане на жилищен комплекс състоящ се от шейсет къщи заобиколени от голям парк. От планираните къщи обаче са построени едва две, в едната от които е живял самият Гауди. Днес тя е преустроена в негов музей.
Още на входа човек попада сякаш в страна от приказките. Такова изобилие от цветове и причудливи форми не могат да се видят никъде другаде. Мястото е рай за любителите на керамиката. Почти всичко е облицовано с мозайки от пъстроцветна керамика.
Разхождаме се по застланите с пясък алеи на парка и почти не продумваме, залисани в откриващите се пред очите ни красиви гледки. Отбиваме се и до къщата на Гауди. Красива е, но на фона на другите му творби ни се вижда малко семпла и аскетична. Тълпите от хора навсякъде ни карат да се радваме, че избрахме да дойдем извън туристическия сезон. Представям си какво става през летните месеци, а и успяхме да откраднем няколко прекрасни топли дни в разгара на зимата.
-
Тибидабо
Продължаваме нашата обиколка по Синята линия на туристическите автобуси. Следващата ни спирка е най-високият хълм издигащ се над града. Най-интересният начин да стигнете до него е с „Tramvia Blau“ или Синият Трамвай. След него се прекачваме на фуникуляра, който ни отвежда до хълма Тибидабо. В интерес на истината не е най-интересното място в Барселона, но гледката към града е наистина красива. Тук по малко странен начин си съжителстват катедралата Темпле дел Саграт Кор, редом до увеселителен парк. през зимата обаче работят само няколко въртележки и други атракции. С това обиколката ни за деня приключва.
-
Палау Рейал де Педралбес
Тук можете да откриете два музея – музей на керамиката и музей, в който са изложени декоративни предмети от бита. Във втория можете да откриете разнородна смесица от старинни мебели и предмети. По-интересен обаче ми се видя Музеят на керамиката. Експонатите са събирани от различните части на Испания – Валенсия, Арагон, Севиля, Кордова, Толедо, Гранада и Майорка. Мисля, че страстта ми към керамиката се зароди именно на това място.
Интерес представлява и самата сграда, приютила тези два музея. Първоначално дворецът е собственост на фамилията Гюел, която го предоставя на крал Алфонсо ХIII. Генерал Франко също често е отсядал в него. Дворецът се намира насред красив парк, изпълнен с успокояващи езерца и фонтани.
-
Ла Рамбла
Следващата ни спирка е митичният Камп Ноу. За съжаление сме притиснати от времето и посещението ни се ограничава в посещение на магазина на ФК Барселона. Скачаме в следващия автобус и потегляме към Ла Рамбла, един от най-прочутите булеварди в света. Особено внимание тук отделяме за опазването на личните си вещи. Всички пътеводители, които прочетохме, ни предупреждаваха, че опасността да станем жертва на джебчии в Барселона е доста сериозна, а най-опасното място е Ла Рамбла. След като сме взели всички предпазни мерки започваме нашата обиколка. Проправяме си път сред тълпи туристи, живи статуи, улични музиканти, артисти и кукловоди и стигаме до може би най-известният пазар в Испания.
Меркат де ла Бокерия
представлява покрит пазар с множество щандове отрупани с всевъзможни плодове и зеленчуци, риба и морски деликатеси, множество видове месо и колбаси и всякакви видове пъстроцветни бонбони и други лакомства. От тук се снабдяват с пресни продукти и голяма част от най-изисканите ресторанти в Барселона.
Ла рамбла завършва на морския бряг с Монумента на Колумб. Внушителен паметник открит през 1888 г. по това време се смятало, че великият мореплавател е родом от Барселона.
-
Каза Бальо и Ла Педрера
Третият ден от престоя ни в Барселона започва с посещение на двете най-емблематични жилищни сгради проектирани от Гауди. Както и в останалите творения на архитекта и тук атмосферата ви пренася сякаш в някаква приказка. Каза Бальо много наподобява на някакво странно морско създание. И тук верен на себе си Гауди избягва всякакви прави линии и ъгли. Покрива на сградата наподобява гърба на дракон, а погледнете ли през релефните стъкла във вътрешността на къщата, имате чувството, че сте на морското дъно.
Съвсем наблизо се намира друг негов шедьовър – Ла Педрера (Каменоломната). Сградата е възложена от Педро Мила-и-Камис и е известна също и като Каза Мила. Фасадата на сградата е направена така, че да наподобява движението на вълните. Прекарахме часове в снимки на покрива шедьовър. Говори се, че Джордж Лукас е „откраднал“ визията на Дарт Вейдър и имперските щурмоваци от комините на тази сграда.
-
Побле Еспаньол
Продължаваме нашата експедиция с един етнографски комплекс построен специално за Световното изложение през 1929 г. Плановете са били да бъде разрушен след това, но за щастие не се осъществяват. Предназначението му било да представи архитектурното и културно многообразие на страната. Тук откриваме копия на значими сгради от различните испански райони. Мястото е доста интересно и днес е пълно с работилнички с най-различни занаяти. Дълго време не можахме да откъснем очи от стъкларското ателие, където майстори стъклари изработват най-различни изящни изделия от стъкло.
-
Кастел де Монжуик
Потегляме и след като преминаваме с автобуса покрай олимпийския комплекс се озоваваме в подножието на Монжуик. До върха се качваме със закрит лифт. Най-интересното нещо от крепостта е красивата гледка към Барселона и морето. Полюбувахме се и на огромните круйзни кораби в пристанището. Не пропуснахме да се разходим и в парковете и Ботаническата градина наоколо.
-
Фундасио Жоан Миро
Тук се съхранява голяма част от творчеството на бележития художник. Сградата е много светла и приветлива и е проектирана от приятеля на Миро – архитекта Жозеп Люис Серт. Ако трябва да си призная, Миро не ми е любимия художник, но пък мястото определено си заслужава.
-
Парк де ла Сиутаделя и Къщата на Гюел
За последния ден от нашия престой решаваме да се разходим пеш и без да бързаме в гоненето на забележителности да се отпуснем и потопим в атмосферата на града. Естествено, не можем да пропуснем красивия Парк де ла Сиутаделя и Къщата на Гуел, проектирана от Гауди. Освен на красивите дърворезби, витражи и други архитектурни елементи, можете да се насладите и на музикални произведения изпълнявани на орган.
И така нашето пътешествие бе към края си. С неохота стегнахме багажа и напуснахме хотела. Определено, мога да заявя, че не ни се тръгваше от нито едно от местата, които посетихме. Бихме могли да прекараме месеци и да разглеждаме тези места без да ни омръзне. След толкова положителни емоции и красиви преживявания от последните дни, посрещнахме поредните недоразумения с организирания от авиокомпанията превоз по-скоро с насмешка. Просто хората ни бяха забравили и ни се наложи да минем целия терминал на спринт, за да не изпуснем самолета, но това само добави още една емоция от пътуването. А в София ни посрещна отново студ и сняг. Добре, че все пак беше началото на март и пролетта вече не изглеждаше толкова далеч.